Когато Грейс ВандерУол излезе на сцената на America’s Got Talent през 2016 г., тя изглеждаше като всяко притеснително младо момиче — държейки укулеле, видимо нервна, но опитвайки се да остане спокойна. Никой в залата, включително и съдиите, не знаеше какво да очаква. Тогава тя обяви, че няма да изпълни кавър, а своя собствена песен, озаглавена “I Don’t Know My Name”.
Още с първия ред нещо се промени във въздуха. Гласът на Грейс — мек, леко дрезгав и невероятно искрен — веднага привлече вниманието на всички. Нейните текстове, прости, но съдържателни, носеха честност, която рядко се среща дори при утвърдени изпълнители. Съдиите се наведоха напред, публиката притихна и стана ясно, че се случва нещо наистина специално.
С напредването на песента Грейс ставаше все по-уверена, а скромното ѝ изпълнение се превърна в момент, който изглеждаше по-голям от самото шоу. Публиката започна да ръкопляска още преди тя да завърши, а залата избухна в аплодисменти. Грейс се усмихна плахо, без да осъзнава напълно вълната от подкрепа, която я заливаше.
След това настъпи моментът, който никой не очакваше — дори самата Грейс. Саймън Кауъл, известен със строгите и често сурови критики, изглеждаше истински изненадан. И преди тя да успее да осмисли реакцията му, съдията Хауи Мандел удари Golden Buzzer. Златни конфети започнаха да валят, Грейс се разплака, а цялата зала се изправи на крака в бурни аплодисменти.
Това изпълнение не само ѝ осигури място в следващия кръг — то отбеляза началото на стремителния ѝ подем към славата. Грейс ВандерУол стана една от най-младите и най-незабравими носителки на Golden Buzzer в историята на AGT, а оригиналната ѝ песен вдъхнови милиони по света.
